Да отгледаш Човек

Все по-често срещам забързани в ежедневието си хора, забравили човещността си…

Те са на опашката за автобуса, където всеки се бута, за да се качи преди другия, необръщащ внимание на възрасната дама, на майката с дете…; на опашката в магазина, където е важно единствено да минеш по-напред и по-бързо; на опашката при лекаря, изпреварващи бебенцата или по-малките деца…

За съжаление – те са навсякъде… 🙁

Но срещам и Хора, които ти правят място; помагат ти с покупките; отстъпват ти ред; усмихват се и казват: „Благодаря!“.

На мен също ми се случва да „залитна“, но съм обградена от Човеци, които ми напомнят коя е правилната страна – тази на доброто, на приятелството, на жеста.

Замислям се и за възпитанието на моето дете; за това какъв човек искам да порасне. Винаги съм знаела отговора – Човек, с главно „Ч“ – мил, състрадателен, радващ се на малките неща, виждащ доброто.

Защото за мен  не е достатъчно просто да го отгледаме. Да, искам да е здрав, щастлив, спокоен, защитен и той е, но също е и растящо Човече, което казва, че обича; прегръща; извинява се; изчаква; бърше сълзите ми с кърпичка и ме успокоява; усмихва се и се радва; забелязва малките и незабележими неща.

Да, не е лесно да отгледаш и възпиташ човек, но когато знаеш какъв искаш да порасне, имаш посоката и усилията си заслужават. <3