Как Вики превърна една буря в рисунка

Аз не обичам гръмотевични бури.

Всъщност ме е страх от тях още от дете. И до днес помня една лятна буря, в която стоях на стълбите вкъщи и пищях, докато нашите дойдат при мен.

Виктор също имаше такъв период. Когато беше по-малък, гръмотевиците го плашеха — викаше и се криеше в нас.

После нещо се промени.

Започна да нарича светкавиците „лампи“.

Постепенно страхът отстъпи място на любопитството. Вече не подскачаше при всяка гръмотевица, а чакаше следващата светкавица.

И една събота преди Великден разбрах колко много се е променило отношението му към бурите.

Бяхме на село. Виктор копаеше поредната гигантска дупка в градината, когато небето започна да потъмнява. Появиха се черни облаци, задуха вятър.

Бурята идваше.

Вики веднага изпрати въображаемите си дронове към облаците, за да я прогонят.

Този път обаче дроновете се оказаха безсилни. 😉

Появи се първата светкавица.

Вместо да се уплаши, Виктор се развълнува.

После още една.

И още една.

Тичаше из двора и съобщаваше какво се случва в небето. А след малко стана ясно и защо дроновете не са си свършили работата.

Виктор всъщност не искал да прогонят бурята.

Защото харесвал лампите. ❤️

И понеже само да ги гледа явно не беше достатъчно, реши да ги нарисува.

Взе една голяма четка за боядисване и застана насред двора.

Светкавица!

Виктор замахва с четката и я „рисува“ във въздуха.

Следваща светкавица.

Ново завъртане, подскок и още една нарисувана „лампа“.

Всяка следваща беше посрещана с радост.

После заваля.

И естествено рисуването на светкавици премина в ловене на капки и скачане в локвите.

А аз, човекът, който като дете се е криел от бурите, стоях и гледах едно момче, което тича право към тях.

Ето това харесвам в детското любопитство.

Нещо, което първо те е плашило, може да стане толкова интересно, че един ден да поискаш да го нарисуваш във въздуха.

Из „Момчето, което обича бурите…“ ❤️