Нашите мартенски традиции: от баба Марта до първия щъркел

Обичам мартеничките.

И до днес избирам за кого коя да бъде, наричам я за човека, на когото ще я подаря, и нося получените мартеници, докато видя първия щъркел.

И явно това вълнение се предава. ❤️

Когато Виктор беше малък, 1 март не беше просто дата в календара. Беше събитие, което се чака.

Две седмици предварително проверявахме календара и брояхме колко остава до идването на Баба Марта.

Вики имаше сериозна подготовка.

Правеше списък на хората, на които ще подари мартенички — приятелите от детската градина, госпожите, леличките.

Беше решил дори коя мартеничка на коя дреха ще сложи.

Вечерта на 28 февруари подготвихме всичко за следващия ден.

Само че преди заспиване се появи един много важен въпрос:

— А кога ще видя Баба Марта?

Последваха още.

Ще дойде ли сутринта? Вкъщи ли ще бъде? Кога ще остави мартеничките?

Наложи се бързо да доизградя легендата. 😄

Обясних, че Баба Марта е малко като Дядо Коледа — идва и оставя мартеничките, без непременно да я видим.

На сутринта Виктор се събуди още по-развълнуван.

Закичихме мартеничките, взехме пликчето с тези за приятелите, спряхме на предварително набелязаните сергии за още няколко и тръгнахме към градината.

Всъщност „тръгнахме“ е силно казано.

Имаше тичане, скачане, неспирно говорене и много смях. ❤️

А вечерта ме чакаше още една изненада.

Виктор ме посрещна с мартеница в ръка — нашата семейна мартеница — и още от вратата извика:

— Мамо, мамо! Виж какво ни е оставила Баба Марта, докато бях на градина!

После украсихме, преброихме всички мартенички — включително тези на Дени — и си разказахме как е минал денят.

Днес, когато препрочитам тази история, си мисля колко важни са били за мен тези малки семейни ритуали.

Не защото Виктор непременно трябваше да знае всички обичаи „правилно“.

А защото чрез тях му предавах нещо, което аз самата обичам.

Очакването преди празника. Избирането на мартеничка специално за някого. Радостта да я подариш. Търсенето на първия щъркел. Историите за Баба Марта.

Така традициите остават живи.

Не когато просто разкажем на децата за тях, а когато им дадем възможност да ги преживеят с нас.

А някъде между календара, пликчето с мартенички и едно малко момче, което чака Баба Марта две седмици, се появяват и нашите собствени семейни традиции. ❤️