
Да обичаш по детски: без повод и без условия
Преди да стана майка, знаех какво е да обичаш.
Обичах семейството си. Съпруга си. Приятелите си.
И все пак появата на Виктор ми показа една любов, която дотогава просто не бях преживявала по този начин.
Когато написах този текст през 2017 година, бях категорична:
„Детската любов е най-чистата, най-безусловната и най-истинската любов.“
Пишех за онези моменти, в които детето идва и те прегръща без повод.
Казва ти „Обичам те“ насред нещо съвсем обикновено.
Търси ръката ти.
Сгушва се.
Радва се, когато те види.
И го прави без да чака подходящ момент или специален повод.
Просто защото в този миг има нужда да бъде близо до теб. ❤️
Днес обаче бих променила част от думите си.
Не бих се опитвала и да измервам дали детската любов е по-чиста или по-истинска от всяка друга.
Защото през годините научих повече за децата.
И научих повече за любовта.
Малкото дете има огромна потребност от своите възрастни — от близостта им, от грижата, сигурността, гласа, докосването, присъствието.
И може би точно затова тази връзка се усеща толкова силно.
Но има нещо от стария текст, което и днес бих оставила.
Децата умеят да показват обичта си непосредствено.
Без да чакат специален ден.
Без да подготвят голям жест.
Понякога с прегръдка.
Понякога с едно „Мамо!“.
Понякога като ти донесат нещо, което за възрастния няма никаква стойност, а за тях е съкровище.
Понякога просто като поискат да бъдеш до тях.
И може би точно от това можем да си вземем нещо като възрастни.
Не да обичаме „по детски“.
А да не оставяме любовта само като нещо, което другият би трябвало да знае.
Да я показваме.
Да прегърнем.
Да кажем.
Да седнем до човека.
Да се зарадваме, че го виждаме.
Да не чакаме повод.
Преди години написах, че няма как да разбереш какво е да бъдеш майка, преди да станеш такава.
Днес бих казала нещо малко по-различно:
Аз не знаех какво ще бъде моето майчинство, преди да срещна Виктор.
Защото той не просто ми даде още един човек, когото да обичам.
Той ми показа още един начин да обичам. ❤️
©MotherAdventureBlog
Може да ви хареса и
Бележките на Виктор: от „Да не ми викаш“ до „Мамо, усмихни ми се“
април 7, 2019
Да отгледаш Човек: какъв искам да порасне Виктор
ноември 9, 2017