Олеле! Майка му е учителка!?!

Така и не разбрах какво толкова страшно има в това да си дете на учител?!? /при положение, че аз съм специален педагог и по-точно слухово-речев терапевт/.

В нашия род няма учители – поне не се помнят такива… Но винаги си има първи път 😉

И ето на – аз – учителката…

Горкото ми дете – беше още в корема ми, когато започнаха да го съжаляват, че ще има майка-учителка.

Чувала съм всички клиширани изрази + „теории“ за това, че ми се получават нещата, защото съм учителка или понеже съм учителка и съм „длъжна“ да възпитам добре детето си и т.н.

Докато бях бременна си обещах да бъда преди всичко майка, а не учител. Разбира се, това не означава, че не се занимавам с Виктор – просто с него учим играейки.

За мен е важно той да обича да учи и да го прави с удоволствие и интерес… И за сега се получава 😉

Той расте любознателен и искащ знания – интересуващ се от всичко /като повечето деца/, питащ, запомнящ и повтарящ <3

Със сигурност понякога минавам границата, увлечена от желанието на Виктор или от „професионален гъдел“ да го приложа на личното си дете. Но в тези моменти, има кой да ме спре 😉

….

Може би подготовката ми като такъв специалист и опита с деца дават много, но според мен нещата се получават, защото искам да съм майка и ми харесва да бъда <3