Когато станахме родители
Четейки „Моля, не ни учете кога да раждаме“ – Мама Нинджа, се върнах назад във времето и се замислих…
Със съпруга ми сме заедно от 15 години, от 3 – сме женени. За толкова години „оженихме“ доста приятели, радвахме се на раждането на много бебенца около нас.
Но често ни съпътстваха едни дежурни въпроси /никога задавани с лошо/: „Кога и вие ще се жените?“, „Няма ли вече да имате деца?“… Най-любимо ми беше: “ Ваш ред е!“. 😉
Никога не съм се обиждала, защото знам, че не са задавани умишлено /ние го направихме, вие също трябва/.
Уважавам чуждия избор, дори и да не съм съгласна с него. Всеки има правото да живее живота, както реши и смята за добре за самия себе си. Но не мисля, че неговия избор е подходящия мой избор…
Имах си определен “ план“ и исках да вървя по него – образование, работа, брак, деца…
Родих на 30 🙂 и не мисля, че съм закъсняла.
Да, няма да бъда от младите родители /както са моите/, но родих, когато наистина исках /с цялото си същество/ да стана майка и да бъдем родители.
А резултатът е едно прекрасно, здраво и щастливо, уникално човече, родено да раздава усмивки, да дава и получава обич <3
Защото няма нищо по-хубаво от наистина желаното дете, създадено с любов, а не заради напредващата възраст, не заради „модата“ /за съжаление детето понякога е трофей/, не заради наследство и т.н., а заради самото щастие от новия живот <3
Днес сме здрави, създали свое семейство, с работа, собствен дом, заобиколени от близките ни хора, истински приятели и добри познати, споделящи щастливи мигове и преодоляващи трудностите /надявам се и занапред/…
Разбира се „плановете“ продължават, но за всичко си има време и място.
Както казва тати: “ Денят си носи.“.
П.С. Ваш ред е 😉