Възпитаване на самостоятелност

„Бебето се ражда изключително зависимо и този му период на зависимост, от родителите, продължава доста време /време, минаващо неусетно бързо/. „

Но борбената му природа си знае работата… Месец след месец то се развива и усвоява много нови умения – вдигане на главичката, движения с ръцете/крачетата, гукане, разглеждане, първи срички, имитиране на звуци, опериране с ръчички, седене, правене на физиономии, играене, пълзене, ходене, тичане, катерене, говорене…

Умения, които му осигуряват независимост и така жадуваната самостоятелност, носещи гордостта и удовлетворението да го направиш сам!!!

За да расте уверено, бебето има нужда от трупане на опит и гласуване на доверие – предоставяне на възможност за опознаване на заобикалящата го среда. Да, то ще пада /с това не се свиква, особено когато има и кръв/, ще се охлузва тук-там, ще допуска грешки, но така се пораства.

Мисля, че се справям  /е, винаги може и повече/ – започнах да му давам намачкана, а не пасирана храна от доста рано и самостоятелно хранене; оставям го да изследва света, цапайки се и ставайки „на прасенце“; да се катери по пързалки, дори и когато ми правеха забележки, че това е опасно; да тича колкото може; да ходи бос и да скача в локви / толкова любимо/…

За мен е важно, моето дете да знае, че му имам доверие, да го оставям да се спрява сам и да му предлагам помощ, когато има нужда или я потърси.

Да, имало е  моменти, в които сърцето ми е “ спирало“ или се е „качвало в гърлото“, но светещият от задоволство поглед, казващ – “ Виж, мамо! Аз мога сам!“ си заслужава всеки път!

П.С. Най- новото постижение е абсолютно самостоятелно качване по стълби до втория етаж 😉