Детето

Карантинно време

Извънредното положение за нас с Виктор започна на 11-ти март. Усещах се като в майчинство…

Но разликата бе в това, че работех.

Организацията на ежедневието ни беше много важна – можете да прочетете повече в

Организиран ден.

Да планувам работата си и да обръщам внимание на Вики – да чета приказки, да играем, да учим, да правим експерименти, да си говорим… Да сме заедно.

Той се ориентира бързо в работния ми график и почивките, които бяха нашето време.

Сутрин ставаше и докато закусвахме питаше дали имам видео урок или консултация, с кого, какво ще правим…

Обсъждахме плана за деня – работа и почивки, и всеки се заемаше със задачите си.

Научи какво е лайф, уебинар, работна среща, консултация, подпомагане.

Изказваше мнение, участваше в някои от заниманията ми с децата, подпомагаше работата ми с игрите си и свои играчки, с идеи, стана по-съобразителен, по-отговорен.

Вълнуваше се!

Научи се да разпределя времето си – доколкото може да го прави едно почти 5-годишно момче.

Получи първата си заплата.

Открихме наше „спасително“ местенце, където можехме да вземем глътка въздух, не нарушавайки извънредните мерки.

Забавлявахме се и научавахме нови неща, развивахме се и станахме по-добри.

Един коментар

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *