„Добрата майка не е мацка“ — един разговор по детски.

След един месец Виктор става на четири.

И у дома това е голяма работа. 🙂

Вече има планове за торта, подаръци, гости и рожден ден. Но най-важното за Вики е друго — най-после приключва онова „три и нещо“ и идва четири.

Отдавна имаме една наша традиция — броим не само годините, но и месеците.

Така всеки месец се превръща в малък повод за празнуване. А Виктор държи много точно да знае на колко е.

Затова, когато някой го попита:

— На колко години си?

той никога не отговаря просто „на три“.

Има си 3.8, 3.9, 3.10…

А днес вече е на 3.11. ❤️

Сутринта тръгна за детската градина на 3.10, страшно развълнуван от факта, че следобед ще го вземем вече на 3.11.

Когато се прибрахме, го гушнах и му казах:

— Е, вече си още по-пораснало момче!

— Благодаря! — отговори той напълно сериозно.

Вечерта разговорите станаха още по-интересни.

По някакъв повод казах думата „мацка“.

— Мацка означава котка — обясни Виктор. — Значи котка-мацка.

Казах му, че понякога хората наричат така и хубава жена.

Погледна ме.

— Ти мацка ли си?

— А хубава ли съм?

— Да.

— Значи съм мацка?

Последва кратко замисляне.

— Не. Ти вече си майка.

Ясно. Майките очевидно са отделна категория. 😄

Преди сън ме чакаше още един разговор.

Докато го завивах, Виктор изведнъж каза:

— Благодаря ти.

— За какво?

— Защото станах на 3.11.

❤️

Целунахме го, пожелахме му лека нощ и му казахме колко много го обичаме.

А аз добавих, че съм най-щастливата майка със син като него и му благодаря, че точно мен е избрал за своя майка.

— Няма защо — отговори спокойно.

После помисли и добави:

— Ако бях лош, щях да имам друга майка.

Казах му, че той е много добро момче.

Погледна ме съвсем сериозно:

— Затова си моя майка!

Целувка. Обръщане на другата страна. Край на разговора.

А аз останах с официалната си титла за деня:

една добра майка, която не е мацка. Защото вече е майка. ❤️