Умението да се насладиш на момента

Лято. Жега. Решихме да отидем на излет някъде около Перник – чували сме за много места, които си заслужават.

Избрахме дестинацията – Кладница. Приготвихме храна, напитки, топка, одеяло. Натоварихме се в колите и потеглихме.

По принцип не сме планинари, но обичаме да пътуваме насам-натам. Към обяд стигнахме. Започна търсене на подходящо място, което бързо се превърна в търсене на някакво място…

Оказа се, че за да летуваш там трябва или да си на палатка (столове, хамаци, къмпинг принадлежности, газови котлони…) или да си запазиш място по зори (рано сутринта, а не след като хубаво си се наспиш вкъщи).

Казвали са ни, че „по-нагоре“ има хижа. Решихме да отидем до нея. Така стигнахме до парк „Витоша“, откъдето трябваше да тръгнем пеша… Хубаво, но не знаехме колко точно трябва да се ходи – Виктор дали щеше да издържи такава разходка… След 20-тина минути чудене и разпитване на непознати, но по-опитни и определено знаещи маршрута хора, се отказахме.

Избрахме си нова дестинация – Боснек. Тръгнахме пък натам, вече леко поизнервени, но не и Виктор. Той се радваше на пътуването, играеше си и си пееше.

Пътувахме, пътувахме (нали знаете как, когато не знаете къде отивате,  пътуването в един момент изглежда безкрайно)… Накрая видяхме табелката, която показа, че сме стигнали нашето ново място за излет. По-доволни и нетърпеливи започнахме да гледаме за реката. Минахме цялото село, че и след него… Но река нямаше! Ново напрежение… Най-накрая я видяхме. Последва търсене на подходящо свободно място. Каране на една страна, обръщане, каране наобратно…

И… Ето го и него – „нашето място“ 🙂 .

Паркиране. Разтоварване. И тичане към реката. Но нея я нямаше… Чувахме шума от водата, видяхме мокрото корито, но река – няма…

Оказа се, че се била отдръпнала?!? Река с „работно време“?!? Така и не успях да го разбера това. И за нея закъсняхме. Недоволство за големите и огромна радост за Виктор – поляна, камъчета, балони, храна…

Докато ние обсъждахме нашия несполучлив излет, Виктор се забавляваше. Беше дошъл на излет и се радваше – първият му излет.

Закачаше се, скачаше, говореше, събираше камъчета, викаше на воля. Не му пречеше липсата на вода… Наслаждаваше се на момента с любимите му хора, на някакво интересно и непознато място.

На връщане се отбихме в местното ресторантче, хапнахме вкусно, поговорихме си.

А аз извадих своята поука – единственото важно нещо е времето прекарано с любимите хора и споделените мигове, независимо от мястото <3 .