До Мечо и назад или първият преход на Виктор

Слънчев почивен ден. С приятелско семейство излизаме на кафе. От дума на дума и…. „Хайде да се поразходим!“ 😉 Предложиха да се качим до хижа „Славей“.

За около 20-тина минути се организирахме и тръгнахме. Оставихме колите над Перник, помахахме на Тева и потеглихме.

Влязохме в гората. Веднага се усети нейната магия и величие, свежият и прохладен въздух, песента на птичките и жуженето на пчелите, светкавичните катеричките и различните бръмбарчета, пеперуди, ароматните горски ягодки…

Децата бяха нетърпеливи да стигнат до мечката и водата, а Виктор беше дори „въоръжен“, за да я хване. 😉

Пътят ни от километър, стана три. 😆 След подкрепата на вкусни солети стигнахме целта – една гранитна мечка и така важната чешмичка с планинска вода. Момчета веднага я нападнаха и започна игра, последвана от щурмуване на мечката. Татковците и каката отидоха за обяд – една от най-вкусните скари, които съм опитвала.

Виктор откри гравитацията и последствията (падане по очи и забождане на козирката в калта) от тичането по нанадолнище.

Поиграхме, посмяхме се, хапнахме и тръгнахме обратно към града. Децата се поизмориха, но почивките, разсейването и носенето от време на време (на Виктор) блополучно ни върна при колите.

Равносметката на Виктор: две падания, едно охлузено коляно, вкусна храна, игри, мнооого вода, най-различни пръчки, смешки, мнооого ходене; хубаво, но скоро няма да ходи пак на планина… + 13 часов сън 😉 😆 🐿️ 🌰 🗻