Споделянето

От известно време Виктор обяснява как ще сподели с нас играчката си – сега той ще поиграе малко с нея, а после – някой от нас; десерта си и разни други неща…

По няколко пъти на ден споделяме – време, игри, играчки, храна и всичко, което може да бъде споделено.

Най – сериозно разказва как нещата се споделят, защото госпожите в градината така ги учат.

Така например, един ден хапвам сладкиш. Той вече е изял своя. Поглежда ме и пита дали ще му дам парченце. Обяснявам, че той е изял своя, а този е за мен. Поглежда ме, замисля се и усмихнат ми казва: „Мамо, ще споделиш ли с мен една хапичца (последно време всичко е с умалителни)?“. Засмях се и споделих…😊😉

Любимита ми случка е, когато реши да сподели бонбони Тик-Так с децата от градината (при условие, че госпожите разрешат).

Следобед ми звъни майка на едно от децата. Започва да ме поздравява за рождения ден на Виктор… Слушам объркана – рожденият му ден е през лятото… Тя продължава с въпрос за бонбоните, с които Виктор е почерпил днес. Нейното момиченце много ги било харесало, но не могла да ѝ каже какви били (освен, че хрускали).

Бавно започвам да навръзвам нещата… Сещам се за бонбоните и ѝ обяснявам сутрешната случка. Започваме да се смеем. Добавям и важното уточнение за цвета на Тик-Так-а – оранжев. 😉

Затварям със сълзи на очи. Тези деца… Това споделяне…❤️🍬

Вечерта се прибирам вкъщи, а Виктор ми поднася празната кутийка щастлив, че е споделил бонбоните с децата от градината. ❤️