Само силата на обичта

С Виктор сме много социални. Обичаме разходките, продължаващи с часове, събирането на съкровища – от тревички до камъчета, игрите навън, срещите с приятели… Всичко!!!

Още в началото на пандемията с Дени решихме да не се виждаме с роднини и приятели, да не пътуваме, за да запазим себе си и другите (ако сме носители, без да знаем?!?).

Обичаме да сме си вкъщи. Да играем, учим, готвим, смеем се, четем книжки, просто да лежим гушнати, да си говорим…

Но колкото и да обичаме времето вкъщи, тази изолация започва да ни влияе.

Наред с хубавите моменти има и такива на сърдене, ядосване, каране, на напрежение. Напрежението от невъзможността да се разходиш, да поиграеш на площадката, да обиколиш парка, да бъдеш навън, да си свободен…

Виктор сънува, че играе с приятели; знае за сериозността на положението, но си е дете – липсват му бабите и дядовците, вуйче, вуйне и Преславче, приятелите, градината, госпожите и само „проверява“ дали нещо не се е променило; дори се притеснява за рождения си ден (който е през лятото, но вече планува).

Но… И това ще мине!

Важното е да сме здрави!

Все пак сме всички и сме заедно, вкъщи сме.

Нашият дом, нашата крепост. Обичаме се, извиняваме се, прощаваме си, прегръщаме и продължаваме…

И чакаме с нетърпение времето, когато ще се радваме пак на пчелите, слънцето, цветята, малките неща и намерените съкровища, ще пътуваме, ще видим нашите роднини, ще се срещаме пак с приятелите…

И всичко отново ще е нормално, ще е както преди! 💚

Обичайте се. Радвайте се на днешния ден. Планувайте утрешния. Пазете себе си и другите. Бъдете отговорни и си останете вкъщи.