Ритуали преди сън
Обичам да чета. Докато бях бременна започнах да чета предимно книги, списания и статии за бременни и бебета. Беше ми любопитно и изключително интересно.
Бях заклеймила поредицата на д-р Спок, но си имах други фаворити 😉 .
Когато Виктор се роди вече имах доста събрана информация почти за всичко (поне в началото и поне така изглеждаше)…
Но много скоро стана ясно, че теорията почти няма нищо общо с практиката.
Един от сериозните (колко пък да е сериозен) „сблъсъци“ беше заспиването. Не че Виктор не спеше – спеше си.
Проблемът беше, че не заспиваше по-рано от 23.00ч., в най-добрия случай – 22.30ч.
Пробвах всичко, което бях прочела или ми бяха казали – какви ли не ритуали му създавах: за да разграничава дневния и нощен сън, през деня спеше на нашето легло, а вечер – в своето + съпътстващи обяснения; къпане + масажи (които той въобще не харесваше, но нали всички бебета ги обичали?!?); приказки за лека нощ (след които той вземаше книгата и „аз слушах“ приказката); песни; затъмнена стая; абсолютна тишина; дори и книгата със зайчето Роджър (която се оказа работеща, но за мен) и какво ли още не…
Накрая се отказах и реших да следвам интуицията си и сигналите на Виктор.
А той растеше доста добре ( и винаги малко над „нормата“), беше неуморим и енергичен, което показваше, че този сън му стига.
Имаше дори и период, когато решаваше, че се е наспал към 03.30 – 04.00 ч., будеше се и започваше да си пее и „говори“. Всеки път по едно и също време! 😉
Но оцеляхме, а Виктор порасна – вече е на цели две години, а от около половин година не се събужда през нощта (най-после)!!!
Сега заспива по-рано – 21.30 – 22.00ч. 🙂 , след приказка (със сключена сделка за броя четения) и прегръдка.
Приготвяла съм го и в 20.00ч., в 20.30ч., изчитала съм всички книжки, които имаме и стане ли към 21.30-22.00ч. заспива. Просто си затваря очите и до там!
Та въпреки книгите, списанията, статиите, съветите – това с ранното заспиване не ни се получи, а аз отдавна съм разбрала, че Виктор не е бебе-еднорог.
Защото той е нашият щастлив и непредвидим (в повечето случаи), прекрасен и спокоен син, който изпълва дните ни <3 .
