Прошката

Като деца свързвахме искането на прошка със събиране с братовчедите ни, целуване на ръка на баба и дядо, за да ни дадат парички и състезание по хамкане на яйце и халва.

Или общо взето едно приятно фамилно събиране.

Не помня да сме се задълбочавали в смисъла на прошката – нейното искане или даване…

Години по-късно все повече се замислям за значението ѝ…

Какво означава да поискаш прошка? Да надскочиш себе си; да признаеш, че си допускал грешки; че искаш да се извиниш… Да бъдеш силен!

Мисля, че искането на прошка е като способността да се извиняваш…

Умеете ли да се извинявате? А правите ли го?

Но може би по-„трудно“ е даването на прошка… Не просто да кажете на някого, че му прощавате, а наистина да го направите – да простите, да се освободите, да забравите и продължите…

В това отношение бихме могли да се научим от децата и умението им за прощаване и забравяне.

Помня думите на една позната, която преди години ми каза, че е простила на човек, който я беше засегнал много. Не разбирах защо? Той се беше отнесъл нечовешки с нея. Но въпреки всичко, беше намерила сили да му прости. Виждайки недоумението ми, тя ми обясни, че прощавайки му всъщност освобождава себе си, сваля товар от плещите си…

Трябваше ми време, за да го помисля…

И да проумея, че е права!

Искам прошка.

Уча се и да я давам…

Първо на себе си, а после и на другите, защото „невидимят“ товар е най-тежък…