При баба и дядо
Имах страхотно детство – игри, приятели, бели, ваканции на село…
Пишех домашните си още в петък, след училище, за да мога събота и неделя да съм свободна. Въобще не обичах неделите… И сега, като голяма, продължават да не са ми любими.
Като цяло ми харесваше да ходя на училище. Не бързах да порасна. Изживявах детството си. Харесваше ми да съм дете и бях щастливо и обичано такова.
Още помня зимните пързалки, липовият чай на печката, домашните хамбургии (хамбургери) на баба, игрите на туба, топка над въже, представленията и карнавалите, които организирахме и за които продавахме билети.
А летните ваканции прекарвахме на село (братовчеди) при баба и дядо.
Тези баба и дядо, които почти всеки четвъртък идваха до пазара с колелото, разхождахме се, хапвахме, пазарувахме, а после изпращахме пак към село.
Тези, които нито веднъж не ни се скараха, въпреки белите; които ни се радваха и ни оставяха да бъдем просто щастливи деца; които ни обичаха, вярваха, радваха и подкрепяха.
Сега е ред на нешето дете да изживее своето детство и създаде щастливи спомени, които един ден да разказва на децата си, така както правим сега ние.
Да бъде обичано и гледано от своите баба и дядо, прабаба и прадядо.
А аз си пожелавам някой ден да станем също толкова спокойни, обичащи и радващи се баба и дядо, каквито са нашите, каквито са и родителите ни сега за своите внуци ❤️.
