Приключението да бъда майка на Борис

Всичко започна на 23.12.2014г. в 09:38 часа – роди се Борис.

Толкова се вълнувах на всеки момент от бременността – първият преглед, първото помръдване, първото обръщане, силното ритане..

И ето го!

Вече е в ръцете ми!

Беше съвършен – с кадифена кожа и черни очи.

В тези първи минути и часове изобщо не подозирах какво приключение ми предстои.

Прибрахме се у дома и се втурнах в приключението. Въпреки работата ми с деца, не бях особено подготвена за ревящо през нощта бебе, което нямам представа какво иска. И така се започна с майчинството, недоспиването, свикването някой да реве и вината, че не правиш достатъчно.

Изминаха няколко мъчителни седмици, в които до обяд бях щастлива и спокойна, а следобяд – обикновено плачех.

Защо ли?

Нямах представа!

Единственото хубаво беше, че детето ми не усети моята тъга и не му повлия. Докато нещо не се преобърна и не си казах, че моето бебе е здраво, имам страхотен съпруг, приятели, семейство, любов.

Имах всичко! (Отне ми около 2 месеца и половина, за да го разбера.)

В следващите месеци изживях истинско щастие с детето си. Научих се да се радвам на съвсем малките неща. Научих се да гледам през детските му очи. Научих се да давам и да не очаквам. Всеки ден приемах за едно пътуване, в което изживявам всеки миг с детето си. Исках да запомня и да снимам тези мигове, за да мога да ги запазя завинаги. Започнах да общувам с Борис сякаш е мой приятел. Разказвах му какви са плановете за деня, какво ще готвя, върху какво работя. Борис стоеше и много старателно ме изслушваше. Докато един ден той просто не започна да говори и да ми бъде истински учител и приятел.

Приключението да бъдеш майка всъщност е учение. Детето ми ми дава сила, дава ми любов, дава ми смисъл. Майчинството ме промени изцяло. Направи ме грижовна, състрадателна, безкрайно обичаща.

Да бъдеш майка ми го описваха много хора преди да родя. Едни казваха, че е вълнуващо, спокойно преживяване. Други казваха да спя, докато е време. Трети казваха, че с раждането на дете идва смисълът. Четвърти пък ме убеждаваха, че ми е рано.

Един важен за мен човек ми каза, че да бъдеш майка е усещането за непрестанно свит стомах и притеснение.

Така е и до днес при мен – все искам да дам повече на Борис, все искам да му покажа повече, все ми се струва, че не е достатъчно. Започнах да считам това състояние за нормално, но съм сигурна, че е усещането на майката.

Приключението да бъдеш майка е най-вълнуващото, което ми се е случвало. Бих изживяла това приключение още веднъж, НО СЛЕД ВРЕМЕ.

Най-важното за това приключение беше да се науча да му се наслаждавам и да го приемам като такова.