Писмото

Прибирам се от работа. Виктор ме посреща на вратата с въпрос дали ще излизаме навън.

Имаме си традиция – след работа, прибирам се, грабваме тротинетката и отиваме на площадката.

Приготвихме се и преди да излезем ми показва пощенски плик. Поглеждам въпросително, а той започва да обяснява:

„Мамо, това е писмо за кака Ели, Боби, леля Деси и Митака (наше приятелско семейство). Вътре има нещо. Сложил съм бележки. Като излизаме ще го пуснем в пощата. Те ще го намерят и ще се зарадват!!!“ 💗. И накрая се усмихва блажено и доволно от предстоящото събитие.

С Дени се спогледахме и усмихнахме. Много мило го беше намислил. И започна дружно пресмятане на номера на пощенската им кутия.

Приготвихме се, тръгнахме, стигнахме до пощенските кутии, намерихме тяхната и Виктор с греещи очи пусна писмото. Погледна ме озарен и заръча да кажа на леля Деси, че имат поща.

Не издържа и когато ги срещнахме на площадката няколко пъти им каза, че имат поща. 😉 😆

Та, това е Виктор… Усмивка, щастие, радост…

А вие на кого последно написахте и пуснахте писмо (по старомодния начин)?