Една пернишка градина

Когато решихме да се преместим в Перник чухме доста неща – повечето негативни….

За града, за квартала, където живеем, за градините, училищата…

Виктор тръгна на градина малко преди втората годинка – върнах се на работа по-рано от планираното. Решихме да го запишем в кварталната – да е близо и да не „гоним“ автобуси сутрин.

Персоналът в яслата – страхотни – те научиха Виктор да пее песнички, а още по-важно – да ги харесва. На мен не ми се получи… (разказвала съм ви за тях в първи рожден ден в градината)!

Аз съм емоционален и импулсивен човек, който често се „бунтува“ и мрънка, поради което реагирам на разни не чак толкова важни ситуации…

Случихме на учители и в първа група; леличката – обгрижваща; директорът – внимателна, загрижена и винаги насреща.

През учебната година децата имаха възможност да се включат в три вида допълнителни дейности; всеки месец имаха театър, цирк или някакво представление; имаха тържество (но само едно за годината, което Виктор пропусна, защото беше болен).

Всеки ден Виктор се връща с изненада (често повече от една) 😊 – така нарича учебните материали от деня, които преговаря е вкъщи и подреждаме в специален класьор. 😉

Единствен „недостатък“ е липсата на хубава детска площадка в двора (имат няколко пясъчника).

Виктор обича да ходи на градина (казва, че това му е работата, да учи, да участва в допълнителните дейности и да играе с приятелите си. Същите тези приятели, които среща в квартала и с които играе по площадките.

Работата ми в София е до детска градина. И мога да кажа, че предпочитам пернишката ❤️.

Да, има неща, които искам да се случват по по- различен начин – все пак съм родител и имам изисквания и очаквания, но определено пак бих избрала същата градина.

Благодарим ви за грижите, знанията, търпението и топлината, за разговорите, съветите и вниманието!