От другата страна
Всяко дете мечтае какво ще стане, когато порасне… „Била“ съм много неща, но не и учител…
Предполага се, че към края на гимназията вече си наясно с бъдещата си професия…
Е, аз не съвсем…
Специалната педагогика не беше първото ми желание и чаках с нетърпение да свърши първата година, за да се прехвърля 🙂
За моя изненада ми хареса, а когато разбрах, че има възможност да се науча да „говоря с ръце“ /точно като чичкото, с големия часовник, по телевизията/ реших, че ще си остана в тази специалност и така станах слухово-речев терапевт <3
И въобще не съжалявам!
Обожавам това, което правя! Обичам работата, която си ме избра!
Срещнах /и срещам/ невероятни хора и безценни приятели!
Всичко започна, когато завършвах магистърската си степен – първото ми предложение за работа по специалността!
Беше невероятно – рамо до рамо с моите довчерашни преподаватели, но вече като колеги?!? Хората, на които се възхищавах /възхищавам и до днес/!
Това беше! Вече бях от другата страна! Но всичко едва започваше…
След една година стаж – получих покана за базов учител.
/Та какво можех да дам, нали бях завършила вчера?!?/
Оказа се, че имало какво… Още една премината страна – вече преподавах на студенти.
Не след дълго започнах да обучавам и колеги, да споделям опит и практики – станах от страната на обучителите /където определено доста ми харесва/.
Последва награда за принос към столичното образование – такава чест, сред хора, специалисти от толкова години в системата на образованието – неописуемо изживяване!
Минах и от страната на науката, ставайки докторант.
Едни от най-важните страни, които преминах, беше тази на родителството. През всичките тези години се изграждах като специалист, но тази ми нова страна ме промени и допълни…
Преди време, позната, на която предстои да стане колега, ме попита какво да направи, как да научи децата да й се покоряват. Няма формула за това – постига се с време, с отношение, с печелене на доверието, изграждане на авторитет, вслушване в интуицията, защото се получава само ако го носиш отвътре и идва от сърцето…
Има още много страни, които да премина, и ще премина. Но всичко с времето си 😉
Днес искам да благодаря на моето семейство, близките ми хора и приятелите за обичта, вярата и подкрепата; на моите преподаватели и колеги за доверието, шанса, съветите, уроците и отношението; и не на последно място на родителите, с чиито деца работя, които ми поверяват най-ценното си – Благодаря <3
