На 3.11
Всички вкъщи сме изключително развълнувани – след един месец Виктор става на 4!
Съответно планове не липсват – за торта, парти, подаръци, гости…
Особено вълнение идва от факта, че 3 точка нещо си ще свърши и идва 4-ката.
Това с броенето на месечинките, въпреки годинките, си стана наша традиция – всеки месец си е като малък празник. И за Виктор е особено важно да знае на колко точно става и кога.
А когато го попитат на колко е години, гордо заявява и месечинката си, която винаги усмихва хората.
С всяка „точка“ (месечинка) идва нещо ново. А на 3.11 разговорите ни с него са вече на съвсем друго ниво.
Сутринта стана с голямо нетърпение за порастване. Идеята, че ще го заведем на градина на 3.10, а ще го вземем на 3.11 изключително много го развесели и възгордя.
Следобед го гушкам и му казвам, че вече е още по-порастнало момче, а той ми отвръща с „Благодаря!“.
На вечеря си говорим и аз казвам „мацка“, а Виктор ухилен добавя: „Мацка означава котка. Значи става котка-мацка.“ Обяснявам му, че думата се използва и за хубава жена. Той ме поглежда и пита, дали съм мацка. Питам го дали съм хубава. Потвърждава, че съм. Тогава го питам дали мисли, че съм мацка… Поглежда ме сериозно и казва, че не съм, защото вече съм майка (майките са си само майки).
Ляга да спи. Преди да го завия ме поглежда и ми благодари. Неразбираща питам за какво – съвсем естествено отговоря: „Защото станах на 3.11.“.
Целуваме го, пожелаваме му лека нощ, казваме му, че го обичаме.
Добавям, че съм най-щастливата майка със син като него. Благодаря му, че е избрал мен за своя майка (вярвам, че децата сами избират родителите си). Виктор между другото ми отговаря: „Няма защо.“ и съвсем сериозно добавя : „Ако бях лош, щях да имам друга майка.“. Изненадана потвърждавам, че той е изключително добър! Поглежда ме и казва: „Затова си моя майка!“. Дава ми целувка и се обръща…
Из: „Един ден на една добра майка, която не е мацка, а само майка“ 💗