На село
Любимите ми ваканции са тези на село. Там, където се наспиваш дори и само за три часа, чуваш само птиците и всичко е спокойствие…
За закуска винаги има нещо вкусно, приготвено с огромно желание и любов, в количества, които не се изяждат…
По цял ден си навън и приключенстваш, а вечер уморено- зареден разказваш преживяното 💚. А баба и дядо те слушат с такъв интерес, все едно това е най-важната информация на света.
Такива ваканции/почивки „подаряваме“ и на нашето дете. Спокойствието от играта навън по цял ден, без да е нужно постоянно „да го наблюдаваме“; хапването под дебелата сянка на плодното дръвче; игрите с вода и в градината; поливането и пръскането; „прекопаването“ на двора или помагането в задачите, подготвящи за идващата зима; игрите с тебешири и коли; вечерните разходки; тренировките за „мускули“ в училището (място, където ние сме прекарали детството си); къпането в любимата рекичка, където разполагаме с цялото време на света; натебеширването; свободата…
Песните, смеха, игрите, времето споделено с бабите и дядовците ни, глезенето и обгрижването по техния начин, обичта и геройските истории, спомените от детство им…
Сплотеността и магията на поколенията…
Безценните моменти… Които ни изграждат и оформят като хора – добри и стойностни!
Съхраняването на родовата памет и знанието за корените…
Времето на село… 💚
