Нашият 14-ти
Когато бях дете на 14-ти февруари ходехме на лозето с нашите, за да зарежем лозите. За нас, децата, беше още едно весело събиране с вкусна храна и мнооого игри.
Когато пораснах започнах да се вълнувам повече за „новия“ празник на тази дата – денят на влюбените. Правехме си валентинки, сърца, подарявахме и получавахме цветя… Имаше един приятен трепет и хубави емоции. Едно очакване за специлана изненада от любим човек.
Имайки човек до себе си този трепет, това очакване поотминаха и празникът стана някак си ненужен…
Да, мило е да получиш изненада, показваща ти внимание и мил жест, но по-ценното е „показването“ на тази любов всеки ден, без повод… хей така, изненадващо, инстинктивно и неочаквано…
И точно тези жестове са по-скъпи, по-стоплящи душата, по-разтуптяващи сърцето и усмихващи очите.
А най-хубаво е, когато любовта ви си има име и е най-прекрасното създание за вас!
Сутринта разказахме на Виктор каква дата е 14-ти и какво се празнува на нея. С всяка година става все по-интересно отношението и позицията му към съответните празници. Той доста се смя на варианта за Трифон Зарезан – видя му се забавно и заключи, че накрая всички празнуващи ще хъркат като заспят, понеже ще са се напили.
Разказахме му и за другия вариант на празника – за деня на влюбените. Разговорът беше интересен. Ние с Дени се смяхме, а той се замисли доста сериозно. Накрая реши, че картичката, която ще направи за момичето, което харесва, ще бъде покана за обяд в любимо заведение. И така небрежно и лежерно планира първата си среща.
