Нашата Нова година
Заедно сме вече почти 16 години.
Не е като да не сме празнували нови години – с роднините, приятели, вкъщи, на гости, в заведения…
Но тази година беше различно – за първи път празнувахме само ние си, тримата, у дома.
Не го бяхме планирали така, но…
Разказахме на Виктор „сценария“ за вечерта и защо се случва така. Той беше много развълнуван :).
Избрахме си меню. Напазарувахме. Купихме си шампанско, разбира се – детско 😉 .
Създадохме си нова традиция – новогодишна торта с късмети. Направихме я двамата с Виктор, а той сложи късметчетата, след като от 29.12. не се разделяше с тях.
Вечерта седнахме на празничната трапеза и „запосрещахме“ Новата година.
За пореден път осъзнах колко е пораснало прекрасното ни момче!
Оцени подредбата на масата и всичко, което бях приготвила – снежни човеци, пингвини, украса и не щадеше усмивки и похвали, седна на мястото си и започна да си „мези“ – точно като възрастен.
Поиска си сок и спазихме още една традиция – да вдигнем наздравица.
Гледахме филм (коментирахме го), смяхме се, говорихме си и посрещнахме Новата година – за първи път заедно (и за първи път Виктор не я проспа) <3 .
Гледахме зари („бум-бум“), а дори и запалихме бенгалски огън – който учудващо се оказа, че не е „ох“ 😉 .
Поздравихме бабите, дядовците, вуйна и вуйчо, приятели, а дори и съседите с посещение „на живо“ и още наздравици.
Най-хубавата ни Нова година – споделената <3 .
Вкъщи се шегуваме, че догодина, Виктор вече ще празнува без нас, с негова компания… 😉
Или както казва Маринка /с кодово име: Мими/: „Вече си имаме „стари“ деца.“ И това е част от чудото на „новия“ живот.
