Мартенски традиции

Обичам мартеничките и традициите, свързани с баба Марта!

Обичам пазаруването и наричането на всяка мартеничка!

Дори все още нося всички мартенички, които получа, докато видя щъркел…

Обичам да предавам тази си емоция и това вълнение и на Виктор. Да го „посвещавам“ в традициите и обичаите.

Виктор чакаше днешния ден от две седмици. Знаеше кога е 1-ви март (често проверявахме календара) и чакаше да дойде баба Марта, за да му даде мартенички. Правеше си „списък“ за мартеничките, които ще подари – неговите приятели от градината, госпожите и леличките. Знаеше и кои мартенички на коя дреха ще сложи…

И най-после стана време!

Почти отпразнувахме последния ден на февруари. Подготвихме мартеничките, а лягайки си – превъзбуден и нетърпелив, питаше кога ще види баба Марта. На сутринта? Вкъщи ли ще е? Кога ще му даде мартеничка?

Представих бабата като дядо Коледа – оставяща ни мартенички, без да я видим.

На сутринта се събуди още по-развълнуван! Закачихме всичко подготвено и тръгнахме към градината – с пличкето, в което бяха мартеничките за приятелите. По пътя се спряхме на предварително набелязани сергии, за да купим още няколко мартенички и беж към градината…

Тичане, скачане, летене, неспирно говорене и звънлив смях…

А вечерта ме посрещна с мартеница в ръка (нашата родова мартеничка) и думите: „Мамо, мамо! Виж какво ни е оставила баба Марта, докато бях на градина!“.

Украсихме, „преброихме“ си мартеничките, даже и тези на Дени, и си заразказвахме деня. ❤️👪🏠