Малкото пораснало човече <3

Вече на две… А все едно беше вчера 13.07.2015г.

Изтичането на водите, така от нищото, докато приготвях вечеря, сама у дома…

Обаждането на приятели за каране до болницата. Цвети, дишаше вместо мен, така както дишат по филмите – така и не разбрах защо ги карат да дишат точно така?!?, а Цури даваше наставления да кара внимателно през софийските дупки, за да не „изпадне“ бебето от мен 😉 . Най-веселото каране до болницата <3

Прегледът. Приемането. Раждането. Връщането вкъщи. Важните и първи моменти <3 Първият рожден ден. Връщането на работа. Преместването в собствен дом. Местенетов друг град – Перник /това градче не спира да ме очарова?!?/! Яслата. И вторият рожден ден!

Малкото, голямо момче, стана човече! Прекрасно, мислещо, обичащо, щастливо човече!

Нашето човече, впечатляващо се и запомнящо всичко; разказващо с цялото си същество преживяванията си; тичащо, пеещо, радващо се на живота и близките си хора; заговарящо и даващо целувки на минаващи хора; казващо, че обича; усмихващо и ядосващо се; будещо се с най-сърцата усмивка; даващо радост, спокойствие и доброта; учещо да забелязваме малките неща в делниците; грижещо се за околните…