Карантинно време: част 2

За нас вторият локдаун започна в края на ноември... Докато светът се бори с COVID -19, ние вкъщи се преборихме с варицелата ( повече за срещата с баба Шарка ще напиша в отделен пост)…

Този път нашето вкъществуване беше по-лесно – имахме рутината от март – Карантинно време .

Бяме си създали режим, към който лесно се върнахме – Организиран ден , дори и без да стои на хладилника, този път. 🙂

Денят вървеше спокойно и без напрежение – имахме време за игри и разходки, а моят хоумофис беше по-организиран от всякога.

През моето работно време Вики имаше избор от занимания – материали за правене/ учене, свободни игри, ограничено време детски или включване в сесиите ми с децата (когато нещо му се струваше интересно, идваше близо до мен и се включваше в задачите), подготвяне на уроци или материали за мен, които да ползвам в работата. Получаването на заплата също продължи.

Различното беше в осъзнатостта му относно времето – знаеше кои дни ще са работни и кои – почивни; следеше кога с кого имам и как е бил урокът; възползваше се максимално от свободното време в празничните дни, като си плануваше какво ще правим, кои филми ще гледаме, на кои игри ще играем… Беше доста еуфоричен и щастлив.

Разбира се имахме и конфронтации – предимно за подреждането на стаята му – съвсем обичайно за нас и твореската душа на Виктор…

Колкото повече време прекарвахме заедно, толкова повече му се възхищавах и откривах един различен Виктор – пораснал, променен, разсъждаващ, независим, можещ, мислещ за другите и помагащ, всеки път изненадващ с отношение и мисъл за живота.

За пореден път се убедих, че времето, което прекарваме вкъщи и отделяме на децата е най-ценната инвестиция, която ние, като родители, можем да наравим. Да вложим време за тяхното развитие, емоционална стабилност, спокойствие и щастие, превръщайки ежедневната ни комуникация и вкъществуване в любимо време.