Какво е да си майка на Адриан?

Кога ще напишеш какво е да си майка на Адриан?

Така ме попита, че ме изненада.

Не се бях замисляла какво е да си майка на Адриан.

То е просто привилегия. Не знам как по друг начин бих мога да го опиша. Предполагам, че 99% от майките биха казали едни и същи неща. Аз искам разбира се да съм от този 1%, който да не каже колко уникално и прекрасно дете има, а да кажа колко уникална прави мен нашето дете. Той е благословия, да бъда негов родител е не само огромна привилегия, но и изпитание за всичко, което съм била преди него.

Адриан стана на 1 година.

Синът ни. Все още ми звучи странно, но да, синът ни стана на 1 година. Не знам кога мина това време. Предполагам, че и след 30 години бих се обърнала със същия въпрос. За 1 година синът ни ме научи на търпение и всеотдайност, на грижа и любов, неподвластна на времето. Любов към него и към баща му. Любов, която минава през бури и става все по-силна и отдадена, защото тази любов учи.

Неговата любов е безусловна, към нас, към света, към всичко. Може би това ще се промени един ден, но днес любовта между нас е безусловна. Между нас и мечето, което също има нужда от прегръдка, от всички ни. Спомням си всеки детайл от деня, в който се роди. Спомням си как се чувствах и как нямах търпение всичко да започне. Днес изпитвам същото чувство. Нямам търпение да опознавам това дете, нямам търпение да ме изненадва и изумява, да ме подлага на изпитания за мен самата и да ме прави по-добър човек.

Щом това малко човече може да раздаде толкова усмивки, любов и искреност за тази 1 година, то аз мога само да се опитам да се науча от него и да благодаря всеки ден за привилегията, че съм негова майка, на точно това слънчево, прекрасно момче с най-красивата усмивка, най-умните и блестящи очи на света.

А с какво ме направи уникална ли?

С това, че съм най-добрата майка…за него!

P.S. Снимка – личен архив.

Автор: Невена Николова

Разкажи ми…