Индивидуалността

Любима фраза от детството ми е: „Не може ли да си като… Той /тя може еди-какво си…?“.

Не знам дали вие си имате такава баба, сравняваща ви с куп съседски деца, “ по-можещи“ от вас, но аз си имам /да ми е жива и здрава/. Нейните думи винаги ме ядосваха… И си обещах, че аз няма да съм такава – сравняваща моето дете с останалите!

Тя е полезен пример, каква не искам да бъда и какво да не правя… Но си я обичам и такава <3

Добре, че мама е трезвомислеща и позволи да бъда Просто дете… Дете, на което се гласуваше доверие; играещо до тъмно навън; цялото изцапано от игрите на криеница; „крадящо“ джанки от чуждите градини и понасящо последствията от това… Дете, намерило себе си!

Обещала съм си и аз да бъда такава майка 🙂

Виктор е дете, което така или иначе не прояде каши /и слава богу, защото продължава да расте маааалко над нормата, за съответния период 😉 /; пропи сок на 1г. и 2 м.; пиеше АМ колкото си решеше, а не колкото трябваше; а когато връстниците му обясняваха как казва кравата, той обясняваше как прави дракончето и казваше, че то яде майонеза 😉

Всяко дете има своя индивидуалност и тя не трябва да бъде „убивана“, а „развивана“!

Невероятно е колко много могат да поемат тези малки човечета, ако им бъде дадено…

Аз не сравнявам своето дете с останалите, не го правете и вие – не е приятно, а натоварващо!

Ценете и обичайте децата си такива, каквито са, защото те са уникални и неповторими <3