Избирам доброто
Гледам любим сериал, слушам песента на щурчетата отвън, а мислите ми отиват все към няколко скучки от тези дни…
Няколко момента, които все се прокрадват в главата ми…
Вчера на площадката – Виктор се вози, а аз разхождам Пади (нашето пухкаво кученце).
На няколко пъти се разминавам с едно момче, което кара колело. Всеки път , минавайки покрай мен, погледът му е в Пади. Реших, че явно го харесва и просто го гледа (постоянно му се радват разни хора). На поредното ни разминаване, момчето кара към кучето. Помислих, че иска да мине точно оттам и дръпнах Пади. Момчето промени траектроията си отново точно срещу кучето. Гледаше го втренчено. Спрях се. Той продължаваше да кара право към него. Отново дръпнах Пади. В последния момент момчето зави. Попитах го кучето ли е искал да сгази, а той ми се усмихна лукаво и отрече.
Споделям с Дени, описвам момчето, а той разказа за онзи ден – същото е минало няколко пъти покрай тях. Последният път е минал на около 10 сантиметра от кучето. Дени му направил забележка, а той се извинил, че не го бил видял.
…
Случка от днес.
Виктор вижда навън момченце от групата в градината. Развълнуван тръгва към него, за да играят заедно.
Момченцето е със свое приятелче, което не искаше Виктор да играе с тях (негово право е и уважавам това). Толкова се увлече да забранява на Виктор да играе с тях, че не му даваше да минава на определени места.
Сътоветно Виктор се ядоса. Поговорих с него, обясних му ситуацията. Момчето продължи. На Виктор му стана още по-неприятно и се афектира.
Отново поговорих с него – опитвам се да го оставям да се справя сам в подобни ситуации – изслушвам го, споделям, задавам му въпроси, които да подпомогнат решенията му.
Непознатото момче започна да му прави разни мимики, физиономии, да му вика, да го закача.
Виктор първо се ядосваше, после не му обръщаше внимание, но то не спираше. Стана доста неприятно. Не издържах и се намесих. Това временно го стопира.
След поредната „забрана“, Виктор не се стърпя и му отговори със сериозен тон, направи забележка за държанието му и си продължи.
Успокои се. Поигра още малко и се прибрахме.
…
Не разбирам такова поведение… Изумявам се… Не може ли просто да продължиш… Защо трябва да тормозиш другите…
Площадката е за всички. Играта е за всеки. Има предостатъчно място.
За мен е важно Виктор да расте здрав, щастлив и добър. Да не обижда, да не се подиграва, да не наранява другите. Да е емпатичен, насторен положително, добронамерен. Да открива доброто и красивото. Да не напада. Да изразява и отстоява себе си. Да се научи да се справя сам и да умее да се защитава…
Да избира доброто.
Това е моята философия.
Не критикувам никого. И не налагам своето виждане за света, но за мен е верният път.
Бъдете доброто.
