За обичта на лелите

Днес с колежка се заговорихме за лелите… За обичта им към своите племенници, за това как са готови да дадат живота си за тях и винаги да ги подкрепят и за обичта на майките.

Аз все още не съм леля и не мога да говоря за тази любов, да я опиша и сравня с майчината, но моята леля /по-малката сестра на мама/ все още ми припомня нашите забавни случки и разказва дивотиите, които е правила, за да ме забавлява. <3

Моето дете също е късметлия да си има леля, която го обича, учи го да къса салфетки /за да може да си прави гръцко парти 😉 / и да се забавлява, както и да поддържа майка му „нормална“.

И вуйна, която толкова го обича, че чак го обожава, учи го да „пръска хората“ и всевъзможни полезни умения и бели.

Но знам чувството, когато гледаш най-любимото си същество, щастливо с хора, които го обичат и това се вижда в очите и жестовете им. <3

А един ден и аз ще стана леля и ще бъда една щастлива, обичаща, забавна и „разваляща правилата“ леля 😉