Детството

Имах незабравимо детство!!! 

Не знам дали беше от това, че не беше времето на технологиите или че изразнах в по-малък град, или че си имах село, където да прекарвам ваканциите, или просто знаехме как да играем и това ни беше достатъчно.

Още се умилявам от спомените за игрите навън, до тъмно; игрите в дворовете на училищата и детските градини; скривалищата; „кражбите“ от овощните градини; пикниците в парка; състезанията, „баловете и представленията“ по улицата; „седенките“; топлата питка със шарена сол и сиренце; комбинацията: домат + сирене + хляб; кюфтетата от кал и супата от цветя; оживената улица; „паркираните“ колела; топките; скачането в локвите; танците под дъжда; въргалянето в купчините есенни листа… Всички онези типично детски занимания и радости.

Това беше моето детство, а може би и на повечето от вас 🙂

Сега е детството на моето дете.

Детство, в което технологиите са навсякъде; игрите навън са рядкост – дали от все нестигащото време или от незнанието как се играе…

Детство, в което на 2-3 годишните деца им е „забранено“ да се цапат; 4-5- годишните излизат да играят с MyKi Touch-ове на улицата; където игрите са свързани с насилие и/или обиди; тийнейджърите седят на пейки, един до друг, с глави в екраните…

Още помня случай със закуските на децата в училище: бяха им дали домати и филийки със сирене. Всяко дете ядеше първо филията, а след това домата, но не и двете едновременно. Нещо, което ме изуми! Отидох при една от колежките (ръководител на групата) и я попитах, защо не ги ядат едновременно? Отговори ми, че няколко пъти се е опитала да ги накара, но за тях било странно и нетипично. Не им харесало… Че точно в това е сладостта от домата и сиренето – да се ядат едновременно!!!

Тогава се зарекох да „науча“ моето дете на всички тези неща – да знае, да опита и тогава да реши, защото не искам да се превърне в „зомби“, неумеещо да скучае, да мечтае, да си измисля игри и да се заиграва само.

Да, Виктор също гледа телевизия (клипчета, филмчета), знае да работи с телефон и компютър, но това е с мярка и под наш контрол. Наясно съм, че не мога да избягам от технологичния ни свят (а и не искам), но мога да го огранича и да покажа не детето си колко по-хубаво е да играем заедно, да сме навън, да е сред другите деца, да тича, скача, да се цапа, да бъде свободен <3 .

Явно има и още като мен, защото пред блока е пълно с деца (от различни възрасти), играещи до тъмно и свободни в игрите си; състезаващи се с колелетата или учещи по-малките как се карат (строени, по ред и чакащи); тичащи; викащи; цапащи се…

Деца, които се радват на своето детство 🙂