Първи рожден ден в градината

Преди време попаднах на постове в една от любимите ми групи за детските рождени дни. Реших да ги прочета, ей така, от любопитство. Имаше „планове“ за рождени дни, които приличаха на малки балове… Изумих се! Но всеки си решава… Аз минавам за скромна. 😉 

Обожавам рождения си ден! И тази обич, за добро или не, пренасям и на Виктор!

Често превръщам рождените дни на любимите ми хора в „национални“ празници. Та това си е твоят ден! Трябва да бъде отбелязан! А най-важното за празника, освен украсата/детайлите 😋 , са хората, с които ще го споделиш.

Затова и рожденият ден на Виктор ни /особено на мен/ е толкова специален.

Третият рожден ден! Заветното 3! Когато вече става „голям“! <3

С Дени си бяхме изговорили варианти за празнуването, които, в последствие, се разминаха с тези на Виктор… 😉 😆

Докато не искаше торта (избра си торта с любимите бисквитки, защото децата ги обичат) в градината, реши, че е добре да духа свещи и да почерпи с бонбони Моне, Сашко, Верчето, Боянова и леля Нинка (дори и бонбоните беше „решил“ какви да бъдат). А пък госпожите предложиха да присъствам и аз, за да мога да си го снимам.

Всичко беше добре, до момента, в който не влязох в групата… Щом ме видя – заплака. Сълзи, сополи, хлипания, не успя да духне свещичката. 15 минути успокояване, гушкане и помощ за свещичката… А щом излязох – празникът продължи.

Отрано „уча“ Виктор да взема решения. И сега беше решил. Знаеше какъв иска да бъде празника му – торта и бонбони в градината, а рожден ден с мама, тате, баба и деде (и двата „чифта“) , вуйне и вуйче, и чичо… Нито повече, нито по-малко!

Детското парти отиде в историята, игрите, мястото… Всичко…

Решихме да се съобразим с него, все пак си е неговият празник!

И не сбъркахме!

Детето ни имаше незабравим празник, а щастието беше изписано на лицето му и се виждаше в очите му – тези топли, искрящи, кафяви очи! 🎂 🍪 🎁 ❤️ 😍