Глезим ли децата си?!
Преди време имах разговор със сестрата от яслата на Виктор, който ме кара все още да се замислям…
Повод беше Коледното тържество и подробностите около организацията му.
Като всяко първо нещо в живота на Виктор това беше вълнуващ момент.
Както винаги имах своя представа за това как трябва да се случи – пременени деца, горди родители, празнично настроение, много снимки…
Реших да попитам за повече подробности. Оказа се, че няма нищо общо с „моя сценарий“. Тържеството беше само за децата, без родители… Наема се фирма, която изнася представление, почерпка и Дядо Коледа, раздаващ подаръци – истинско детско тържество. Останах малко разочарована, но в крайна сметка това беше времето на децата.
Сестрата ми разказа за тържествата преди години – със сценарий, изяви на всички. Каза, че тогава било друго – дори 1-годишните участвали със стихотворения и песнички и се получавал истински празник – за деца и за родители.
Но днес било време, в което децата проговаряли късно, защото ние-родителите ги разглезваме.
Право в десятката на родителското ми его!
След като емоциите поотминаха се замислих дали не е права?!?
Глезим ли децата си?…
