В библиотеката

Няма нищо по-хубаво от книгата – без значение дали е нова или четена безброй пъти… А времето за четене е специално! 

Виктор обича книгите, не само неговите, а и моите. И въпреки, че всяка си има място, в един момент можеш да видиш книги навсякъде вкъщи, та дори и в багажника на колата му 😉 или в багажа, който си приготвя, за да отиде при баба и дядо (книгите са единственият багаж).

Миналата година, моя братовчедка (живееща в Италия), му донесе книжка за прасето Пепа (оказа се, че тази Пепа е цяла поредица, известно прасе). Не говоря италиански, още по-малко пък да го чета. 😉 Всяко четене е разказ по картинки.

Много бързо Пепа стана една от любимите книжки на детето.

Историята е за посещението на Пепа и нейното семейството в библиотеката.

Всеки път Вики много се впечатлява от самата библиотека (рисунка на старинна сграда, с мнооого книги, компютър, детски кът и много читатели) , а аз всеки път му обяснявам, как когато порасне ще отидем и ние в библиотеката.

Ами този ден дойде. Библиотеката в Перник се помещава в Двореца на културата – една огромна и старинна сграда (от любимите ми). На входа ни приветства изключително любезен човек, който ни упъти.

В детския читателски отдел ни посрещна мила жена, която веднага направи читателска карта на Виктор и ни заведе в детския кът.

А там започна едно избиране на книжки… Сядане за разглеждането им и невъзможност за решение, кои точно да си вземем вкъщи…

Тръгнахме си с обещанието, че много скоро пак ще се върнем за други нови книжки <3