Виктор и покупките
Още от бебе с Виктор пазаруваме заедно – аз харесвам няколко неща, показвам му ги и той си избира, това което му харесва най-много.
Тази наша дейност често предизвиква учудени погледи от останалите клиенти, дори и продавачи, но на нас винаги ни е забавно.
По този начин Виктор избра първите си купички и прибори, гърнето, някои дрешки, шапки…
За мен правото му на избор (било то между два цвята, различни картинки и т. н. ) и възможността за вземане на решения са важни.
Пазаруването заедно, за нас е удоволствие, а за него – забавление 🙂 . Той е спокоен, любопитен, доволен, ентусиазиран и знаещ къде как да се държи.
Като желанието му новата пералня да бъде червена! Ние обикаляме, четем, гледаме, сравняваме, а човечето върви сред редиците от модели и повтаря : „чевена пейялна“. След като се убеди, че няма такава се съгласи на сива, а в крайна сметка обожава новата ни Бяла пералня 😉 .
Заедно с татко си единодушно избраха и дивана, с който Виктор не спира да се хвали и презентира на всеки дошъл вкъщи – „нов диван, мек, хубав…“ .
Преди време обикаляхме да му търсим скрин, а той проверяваше всеки модел и възкликваше : „Уаууу! Това много хубаво!“. Не намерихме това, което искахме, но Виктор си тръгна с будилник – зелена жаба, който сутрин да го буди за ясла, казвайки: “ Айде! Вики! Тава! Блока! Няма веме!…“ или поне с „Мила, моя мамо!“. Впоследствие правеше будилника да го подсеща да си духа носа… Важното е да влезе в употреба. 🙂
Пазаруването в кварталното магазинче също е забавно приключение – избира зеленчуци, аз ги слагам в пликове и ги мерим заедно; взема най-мекият хляб и винаги успява; плюс продукт по желание – придържайки се към правилото за правото на едно нещо. Съответно всички продавачки го познават, а той знае, че всяка избрана стока отива на касата за „пип“, плаща се и чак тогава се консумира.
Онзи ден дори си купи бисквити с „негови“ парички, отделно от общата сметка.
Не разбрах кога порасна толкова, но определено всеки ден става все по-самостоятелен, а ние – все по-горди с него!
