Бележките на Виктор

Нашето дете обича да „пише“ – домашни, задачи, рецепти и… бележки!

Всяко тефтерче, органайзер, тефтер, тетрадка, която получи или аз получа (като естествено споделям част с него) се използва за писането на бележки.

Имаме всякакви – с молби, задачи, имената ни, стихчета, песни, годините ни, случки от градината, имената на приятелите му, та дори и с присъствия (след проведена проверка с присъстващи и отсъстващи). 😉

Преди няколко месеца му се скарах много (беше изпаднал в онези негови състояния, в които все едно няма правилен подход).

Страшно много му се ядосах. Спрях да му говоря, защото бях доста сърдита.

Разбира се на него му мина по-бързо.

Аз готвя в кухнята – той се опитва да ме заговоря. Обяснявам му, че все още съм ядосана и не ми се говори. Поглежда ме навъсено и излиза.

Връща се след минути – подава ми бележка. Питам какво пише – „Да не ми викаш!“.

Сърдито приемам бележката и пак изговоряме случилото се.

Но все още не ми е минало съвсем.

Виктор пак изчезва из стаите.

Връща се. Подава ми друга бележка. Казвам му да я остави, понеже съм с изцапани ръце.

Той настоява да я взема. Карам го да изчака. Настоява да е СЕГА!

Леко подразнена се измивам. Вземам бележката и се заковавам… Тази нямаше нужда от превод – беше нарисувал усмивка. Погледнах го, а той се гушна в мен, усмихна ми се и каза: „Мамо! Усмихни ми се…“.

И изведнъж всичко се промени… 💕👦

Оттогава всеки път, когато направи беля и му се скараме, след извинението и разговора, Виктор ни поглежда, гушва се и казва: „Усмихни ми се…“.

Прощавайте бързо и се усмихвайте вместо да се ядосвате!