Бебето и жестовете

Почти всяко начало е трудно… След раждането комуникацията между майката и бебето минава на друго ниво.

Движенията от бременността, след раждането се заменят от плача на бебето.

След това се появяват усмивката, гукането и т.н.

И аз, а сигурно и повечето майки, нямах търпение да започна да си говоря „по-смислено“ с Виктор.

Исках да може да ми казва кога е гладен, жаден…

Затова започнах да му подавам жестове за основни думи от ежедневието ни /към 6-7-ми месец/.

В началото не се получаваше – попиваше всичко с интерес, но нищо не възпроизвеждаше, а аз бях доста нетърпелива 🙂

С течение на времето, неговото порастване и моето постоянство, нещата започнаха да се случват.

Около годината можеше да ми каже, че иска сандвич с кашкавал или яйце (жеста отпадна бързо и сега е само „кеке“); че Мечо яде ябълка („абъ“ към момента), че Зайо пие вода, а къртицата кара колело 🙂

Знаеше и още няколко жеста, които успешно използваше в разговорите ни. Освен тях използваше лепети, думички, крака и ръце 😉 , но можеше да ми каже какво е правил, да изкаже някого (най-често баба си) и да ми обясни какво му има, а това му даваше спокойствието, че е разбран!

А най-важният жест, който научи е „обичам“! Няма нищо по-хубаво от това, детето ти да ти каже, че те обича <3

П.С. Използването на жестове не забавя проговарянето, а улеснява комуникацията между вас и детето.

Прочетете също „Жестовете и общуване с бебето„.